Интимност и спектакъл в епохата на социалните медии

​

 

Неведнъж изкуството е търсило да се разтвори в ежедневния (революционен) праксис, да се слее с живота, да намери приложение в различни сфери на човешката дейност, отменяйки пасивното позиране в музея или галерията. Tази трансформация, предначертана от Хегел до Ги Дебор, действително се изрази в креативни форми, които се проявиха не в галериите и музеите, а в обществената сфера, в полето на политическото, на дизайна или търговията. Дори и там обаче, прекрачвайки границите и  понятията за изкуство, изкуството все пак беше създадено от артисти и тъждествено на артиста. То оставаше изкуство.

 

Какво обаче се случва, когато политиката, търговията и обществената сфера имитират изкуството? Когато пъформансът и инсталацията служат за една или друга цел, различна от тази на изкуството?

 

След като художниците заявиха, че могат да ползват всички средства от човешкия опит, представителите на политиката и бизнеса не закъсняха да използват възможностите за манипулативна репрезентация, разработени от изкуството. В настоящето сме свидетели на множество символични и перформативни жестове в обществения и политически живот, които досега сме считали за присъщи единствено на художествената сфера.

 

Наистина има ли граници между изкуството и живота, които бихме искали да запазим? С проекта „Интимност и спектакъл в епохата на социалните медии“ бихме искали да изследваме онези гранични ситуации, рамки и платформи, където са възможни паралелни и размиващи се представяния на изкуството и обществената сфера. Те биха могли да бъдат аксесоари,  допълнения към изкуството – парергони, но биха могли да бъдат и средства за разнопосочни пропагандни цели (търговски и политически).

 

За целта обърнахме поглед към съществуващи структури в публичното пространство – това са витрините на магазините в пространството на града и социалните платформи в интернет пространството.

 

Витрината отразява или мултиплицира стойността на обекта, представен в нея. В науката и медицината тя е въведена, за да запази проби или образци за изследване и наблюдение. В религията във витрина се показват предмети, които са изключителни или редки. В музеите витрината е въведена по същата причина – да показва ценни и редки експонати, но също и да участва в принципа на класифицирането им. Витрината излага на показ и същевременно прави представения предмет недостъпен за допир. Търговската витрина играе с всички тези елементи, и представя предмета като обект на желанието – недостъпен, блестящ, изваден от баналността на ежедневието. Днес тази представителна функция на витрината е все повече изместена в екрана на телевизора или компютъра, в онлайн пространството.

 

Витрината е свързана едновременно със стойността на предмета, и с разбирането за тленност - мъртвата Снежанка е положена в стъклен ковчег на върха на планината. Пандемичната обстановка опразни много от търговските витрини, но за сметка на това издигна прозрачни прегради, поставяйки нас – човеците зад витрина, отделени един от друг.

Парадоксално тленността, изразена чрез витрината, днес присъства в ежедневието и в общуването и в най-тривиалните ситуации.

 

Ларгото в сърцето на столицата София е институционален властови възел на съвременната държава. Повърхността му е сцена, от която се отправят посланията на властта, но и сцена на простести и публично недоволство. Под повърхността обаче Ларгото е превърнато в своеобразна музейна витрина. Тя консервира останките от античния град Сердика, предлага туристическа информация и сувенири, но също и e притегателен център за срещи и спонтанни изяви на младежта.

 

В периода от 10-и до 20-и юни няколко български и чуждестранни артисти ще се намесят  със свои художествени инсталации, пърформанси и прожекции на територията декуманус максимус на Сердика и онлайн, осмисляйки настоящата динамична ситуация, в която личното пространство и спектакълът постоянно разменят местата си. Максимата „представянето е всичко“, която произтече от магазинната витрина и възхода на предмета за потребление отпреди почти цял век, днес е пренесена във всички сфери на живота. Представянето на образа вече е способно да замени самото събитие, предмет или произведение до такава степен, че ние бихме могли да осъществим тази изложба дори само като поредица от образи в медийното

пространство...

​

Десислава Димова, Вера Млечевска, Весела Ножарова