Фондация "Изкуство - дела и документи"

Иван Мудов
Парапет, 2019-2021
скулптура
метал
Преди няколко години си построих къща на морето.
Реших да оставя стълбите без парапет, за да не се закрива гледката към картина, която окачих на втория етаж.
Това беше грешка. Няколко пъти паднах.
Работата ми в изложбата “Интимност и спектакъл в епохата на социалните медии” е скулптура от метал (която леко напомня на парапет). След края на изложбата “скулптурата” ще бъде занесена на морето, където ще бъде инсталирана за постоянно на стълбището ми.
Иван Мудов
Вписаният в центъра квадрат осигурява стабилност на композицията, но витрувиянският човек е напуснал пространството, без да желае да бъде повече “мяра на всички неща”. Квадратът е непоносимо тесен с мащабите си на екранно устройство. Трите хоризонтални линии усилват движението по оста на декумануса изток – запад, тъй като в оригиналният и замисъл скулптурата е била отиентирана изток – запад.
Правоъгълният триъгълник вписан в композицията закодира питагорова теорема, както e и знак за самото питагорейство, което пък представя стремежа към абсолютната власт съсредоточена в ръцете на група посветени в тайнственото учение. Ученията са проповядвани от висш наставник стоящ зад завеса, осветяван само от пламъци, които хвърлят драматични сенки. Триъгълникът - отправна точка на желязната власт, е концентриран в т.нар. “триъгълник на властта” и пресича проекцията Изток - Запад. Пресечната линия, чието мислено продължение създава ъгъл под 45 ‘също така свързва опозицията горе-долу, но също съвпада с ъгъла на слънчевите лъчи в 4,10 часа, на 10 юни следобед и овековечават последните минути преди края на работния ден, ежедневното отиване към входа на метрото, слизане, бъркане в джоба на чантата, внезапната мисъл за древните римляни, която ни кара леко да забавим крачка, а след това да я ускорим, отиване към търговската част или лутане в бюрократичната центруфуга на възпитаното гражданство. В 16.10 слънчевия лъч се среща някъде в пространството с металните вибрации на винкела.
Какво иска да ни каже артиста? Той вероятно е безсъзнателен шаман, проводник на по-висши от него сили, които искат да му напомнят за неговото духовно съществуване, наред с битовите нужди, които са в състояние да създават охолство и комфорт. Може ли задоволяването на тези нужди да удоволетвори художника, така че той да спре да създава изкуство веднъж и завинаги? Или призванието на занаята постоянно генерира принудата да се произвежда? Защото ако творбата не бъде произведена, тя не може да съществува в обръщението от стоки и блага и съответно малко галерии биха я легитимирали като творба, понеже отстъства техния материален интерес. И така ако художникът достигне фаза на материално насищане това би ли му позволило да признае, че всъщност не желае да участва в тази игра, в която се преструва че създава изкуство, а публиката се преструва, че го харесва, разбира се от чисто неудобство? Това признание ще даде огромна власт в ръцете на обикновения неудачник, който мечтае да бъде истински екзекутор на артисти с брадва и маска на главата, с чудовищни мускули и непоколебима гилотинираща машина, задвижена от абсолютната божествена правота. Всъщност “екзекуторът” е едно запуснато тяло омекнало като презрял плод. Неговият истински образ ще накара зрителят да симпатизира повече на художника, защото макар и шарлатанин, той е по-симпатичен от някакъв запуснат лъже-екзекутор, който само цапа с гнилите си сокове.
Стоящата пред нас конструкция, вместо хармонична композиция, в стремежа на своя създател да бъде функционална и солидна, се е получила едино тромаво укрепление, стойка за служебен паркинг, преграда срещу протестиращи, архитектурно недоразумение, стоянка за колело или вещ, която панически се лута отблъсната от всички категории и понятия и от света на красотата и модерния дизайн. Нещо като твърде голяма баварска маса, която заема целия хол, но дори не е маса, защото ако беше, би могла да се лансира като “уникална” авторска маса в OLX. Всъщност грозотата и съмнителната функционалност на това нещо може да ни накарат да го завъртим по няколко оси, за да потърсим все пак някакво приложение в живота и накрая изпотени от въртене и повдигане да го оставим тук - засега.
В. Млечевска

Иван Мудов (р. 1975 г. в София) завършва Националната художествена академия в София през 2021 г. Артистичната му практика обхваща фотография, видео, пърформанс и инсталация. В работата си, която носи силен метафоричен заряд, той поставя под въпрос сферата на съвременното изкуство в рамките на системите на власт, както и социално-политическите и икономически условия; освен това подривайки съществуващите норми и правила, той разкрива начините на тяхното функциониране.
Работата му е представяна в редица самостоятелни и групови изложби в: Moderna Museet (Стокхолм), Cabaret Voltaire (Цюрих), Kunstverein Braunschweig (Брауншвиг), Manifesta 4 (Франкфурт), 52-то Венецианско биенале, 1-то Московско биенале и Museum Moderner Kunst Stiftung Ludwig - MUMOK (Виена).