Красимира Буцева

Историята винаги се пренаписва, 2021

фотографска инсталация в три части

принтове на ПВЦ (531cм x 144 cм всеки), предмети от глина (различни размери) & стикери (различни размери).

 

​

„Сред многото проблеми, пред които се изправя историкът, никой не се оказва по-сериозен от необходимостта за постоянно пренаписване на историята.“ – Л. Салмон

 

​

Фотографската инсталация „Историята винаги се пренаписва“ интерпретира фрагменти от далечното и близкото минало на подлеза на Ларгото. Чрез представянето на историческите разкази, които се преплитат на това пространство,  аз изследвам методите и средствата, използвани при написването на историята. Работата адресира Сердика – древно римско селище съществувало между IV-VI век. Както и улица „Търговска” – част от модерната София на XX век, където са се помещавали многобройни бизнеси, кафенета, ресторанти, бирарии и хотели, разрушена от бомбардировките през Втората световна война. Инсталацията минава и достига промените, предизвикани от преврата, като последвалите строежи на огромни сгради в стил Сталинистка архитектура, които и днес се извисяват над града – първоначално, помещавали министерството на електрификацията, министерството на тежката промишленост и Партийния дом. След падането на комунистическия режим през 1989 г., те се превръщат в Президентството, Министерски съвет и за кратко Народното събрание. Тази локация е изпълнена и с многобройните протести от последните 32 години – борещи се за промяна. Паралелно тук минават туристически групи, които за първи път откриват София, както и граждани на столицата бързащи от и към центъра на града.

 

Чрез архивна фотография от Държавна агенция „Архиви“, личния архив на Борислав Скочев, списания „Космос” и „Паралели”, вестник „Отечествен фронт”, туристически гид от 1963 г. за България и дизайните на официални документи от миналото; заедно с 3Д модели, изфабрикувани артефакти и емоджи символи – аз се стремя да покажа динамичността и променливостта на това комплексно историческо пространство.

 

След като историята постоянно се пренаписва от различни перспективи – литературни или военни, от политически позиции или пък спрямо географски пространства, то сведенията за миналото никога не са фиксирани и неподвижни. Нуждата за постоянно преразглеждане на миналото идва от непрекъснатите открития на материали, документи и артефакти. Някои -  напълно нови пред погледа на историците, докато други – пренебрегнати, разрушени или цензурирани по-рано. Възможността за осмисляне на историята идва също и от достъпа до материали, които по-рано са били запазени в архиви и не са били налични. Ръката, която пише символите на миналото може да произведе герои и злодеи, утопии и дистопии, правилното и грешното. Но пък пренаписването може да демистифицира, деконструира и разруши авторитарните режими и да формира нови пространства за потиснати и заглушени истории.